Как за малко този емблематичен паметник в центъра на Пловдив да бъде претопен в кранове за чешми и брави за врати
Гюро Михайлов е роден 1862 година в село Рахманли. След шест месеца редовна наборна военна работа в милицията на Източна Румелия е причислен в подразделението за защита в град Пловдив. На 25 декември 1880 година Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в постройката се съхранявали доста значими документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, по тази причина имало денонощна защита от петима бойци.
В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едвам съумели да спасят касата на Първа тайфа, архивите на Втора и двете бойни флагове. Пожарът бързо се разраствал и всички, с изключение на Гюро Михайлов, панически напуснали горящата постройка.
Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да избави Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата постройка и му споделил незабавно да излиза, в случай че не желае да почине. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си против него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в сходство с член 115 от Устава за гарнизонна и караулна работа, признат през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното поделение. Това бил Никола Костадинов. За да избави часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, само че тогава подът на горящата постройка се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима бойци, които се опитвали да им оказват помощ – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.
Още от 1906 година в Пловдив се събират пари за монумент на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите приятели е направен от авторски колектив отпред с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад " Цар Крум “ на 27 ноември 1938 г.
През 1962 година паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен в началото в казармата на 9-и Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски.
Пловдив тогава е бил зависим на яркочервени управници, за които думата " гюромихайловщина " е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха по какъв начин да се отърват от неуместния монумент. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за облекла. От оксижена и пещта го избави различен офицер родолюбец. По самодейност на Иван Желев придвижиха монумента в отделение на Строителните войски, разказва историкът Росен Тахов за " Труд ".
Ако не беше патриотичното българско офицерство, паметникът на Гюро Михайлов щеше да е претопен в кранове за чешми и брави за порти. През социализма монументът беше изкъртен от центъра на Пловдив, а тленните остатъци в него - поругани. Най-сетне е умишлен за претопяване. От оксижена и пещта го избавя различен офицер родолюбец. По самодейност на Иван Желев монументът е пренесен в отделение на Строителните войски.
Този случай е разказан на 25 март 1988 година във в. “Трудово дело ". В публикацията “Митарства по насила " старши лейтенант Николай Кръстев (след това е сътрудник на “24 часа " от Пловдив) написа: “Не мога да обвинявам ненахитрялото момче и четиримата вестовои, взети от нивите на пловдивските села и станали бойци, че не са се избавили. Освен че не са съумели да изоставен дървената постройка при бързо разрастващия се пожар, евентуално, побеждавайки своя инстинкт, те са се чувствали длъжни да постъпят по този начин. "
“Остава вярата, че паметникът още веднъж ще се върне в Пловдив - в неговия център ", прибавя офицерът.
Общинската Комисия за духовно развиване дава отговор с откровена неистина: “Във връзка с цялостната реорганизация на връзката в централната част на Пловдив, която продължи няколко години, се наложи преместването на два огромни паметника - фигура на Димитър Благоев (автор Иван Блажев) и фигуралната комбинация “Гюро Михайлов " (автор Иван Топалов). "
Духовно развитите служители даже не знаят кой е създателят на паметника! “През 1984 година - не престават да нижат небивалици те, - в съгласие с висшестоящи и профилирани органи, фигурата на Д. Благоев откри новото си място, само че към другия монумент породиха разногласия и това го води в двора на отделение на Строителните войски. "
За безродника Благоев има място, а за патриота Гюро няма.
През 1880 година Гюро Михайлов пази достойнството на младата българска армия. През 1917 година от трибуната на Народното събрание Димитър Благоев заявява, че не е българин, а “македонски славянин ".
“До този миг ОбНС - Пловдив, не е стоял настрани от казуса - четем нататък. - Възложено е посредством СДК “Скулптура " проектирането и са изпълнени още веднъж повредените елементи на пластиката. Разработван е и вид на архитектурен план за ново ситуиране, само че зародилият спор постанова ОбНС - Пловдив, да съгласува още веднъж задачата, според открития ред с Комитета за просвета и със СДК “Скулптура " при Съюза на българските художници. "
" Изпълнението на задачата е в ход и до 30 юни т. година ще има публично решение за мястото, на което ще бъде подложен паметникът на Гюро Михайлов и неговите приятели ", завършва с лъжите абревиатурата ОбНС.
“Изглежда, че митарствата на паметника в действителност ще свършат - надява се той. - Но за какво трябваше да минат толкоз години в непотребни разногласия и всевъзможни ведомствени “съгласувания "? В отговора на Комисията за духовно развиване в Пловдив нищо не се загатва за щастливата случайност, избавила паметника от претопяване. А в случай че не беше самодейността на офицера Желев? Кой щеше да бъде отговорен в този момент и какво опрощение можехме да имаме пред паметта на героите и въпросите на поколенията? ", написа журмалистът Пенчо Ковачев.
Пенчо Ковачев написа, че 30 юни 1988 година не е надалеч и ще изчака решението на пловдивските общинари. Има да чака!
През 1992 година по самодейност на пловдивчани общината взема решение да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 година монументът е публично открит на площад " Централен “ във типа, в който е бил през 1938 г. Решаващи се оказаха напъните на офицерите родолюбци. Помогнаха и мутиралите в демократи комунисти, които се пробваха да измият срама от челата си.
В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едвам съумели да спасят касата на Първа тайфа, архивите на Втора и двете бойни флагове. Пожарът бързо се разраствал и всички, с изключение на Гюро Михайлов, панически напуснали горящата постройка.
Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да избави Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата постройка и му споделил незабавно да излиза, в случай че не желае да почине. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си против него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в сходство с член 115 от Устава за гарнизонна и караулна работа, признат през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното поделение. Това бил Никола Костадинов. За да избави часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, само че тогава подът на горящата постройка се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима бойци, които се опитвали да им оказват помощ – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.
Още от 1906 година в Пловдив се събират пари за монумент на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите приятели е направен от авторски колектив отпред с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад " Цар Крум “ на 27 ноември 1938 г.
През 1962 година паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен в началото в казармата на 9-и Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски.
Пловдив тогава е бил зависим на яркочервени управници, за които думата " гюромихайловщина " е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха по какъв начин да се отърват от неуместния монумент. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за облекла. От оксижена и пещта го избави различен офицер родолюбец. По самодейност на Иван Желев придвижиха монумента в отделение на Строителните войски, разказва историкът Росен Тахов за " Труд ".
Ако не беше патриотичното българско офицерство, паметникът на Гюро Михайлов щеше да е претопен в кранове за чешми и брави за порти. През социализма монументът беше изкъртен от центъра на Пловдив, а тленните остатъци в него - поругани. Най-сетне е умишлен за претопяване. От оксижена и пещта го избавя различен офицер родолюбец. По самодейност на Иван Желев монументът е пренесен в отделение на Строителните войски.
Този случай е разказан на 25 март 1988 година във в. “Трудово дело ". В публикацията “Митарства по насила " старши лейтенант Николай Кръстев (след това е сътрудник на “24 часа " от Пловдив) написа: “Не мога да обвинявам ненахитрялото момче и четиримата вестовои, взети от нивите на пловдивските села и станали бойци, че не са се избавили. Освен че не са съумели да изоставен дървената постройка при бързо разрастващия се пожар, евентуално, побеждавайки своя инстинкт, те са се чувствали длъжни да постъпят по този начин. "
“Остава вярата, че паметникът още веднъж ще се върне в Пловдив - в неговия център ", прибавя офицерът.
Общинската Комисия за духовно развиване дава отговор с откровена неистина: “Във връзка с цялостната реорганизация на връзката в централната част на Пловдив, която продължи няколко години, се наложи преместването на два огромни паметника - фигура на Димитър Благоев (автор Иван Блажев) и фигуралната комбинация “Гюро Михайлов " (автор Иван Топалов). "
Духовно развитите служители даже не знаят кой е създателят на паметника! “През 1984 година - не престават да нижат небивалици те, - в съгласие с висшестоящи и профилирани органи, фигурата на Д. Благоев откри новото си място, само че към другия монумент породиха разногласия и това го води в двора на отделение на Строителните войски. "
За безродника Благоев има място, а за патриота Гюро няма.
През 1880 година Гюро Михайлов пази достойнството на младата българска армия. През 1917 година от трибуната на Народното събрание Димитър Благоев заявява, че не е българин, а “македонски славянин ".
“До този миг ОбНС - Пловдив, не е стоял настрани от казуса - четем нататък. - Възложено е посредством СДК “Скулптура " проектирането и са изпълнени още веднъж повредените елементи на пластиката. Разработван е и вид на архитектурен план за ново ситуиране, само че зародилият спор постанова ОбНС - Пловдив, да съгласува още веднъж задачата, според открития ред с Комитета за просвета и със СДК “Скулптура " при Съюза на българските художници. "
" Изпълнението на задачата е в ход и до 30 юни т. година ще има публично решение за мястото, на което ще бъде подложен паметникът на Гюро Михайлов и неговите приятели ", завършва с лъжите абревиатурата ОбНС.
“Изглежда, че митарствата на паметника в действителност ще свършат - надява се той. - Но за какво трябваше да минат толкоз години в непотребни разногласия и всевъзможни ведомствени “съгласувания "? В отговора на Комисията за духовно развиване в Пловдив нищо не се загатва за щастливата случайност, избавила паметника от претопяване. А в случай че не беше самодейността на офицера Желев? Кой щеше да бъде отговорен в този момент и какво опрощение можехме да имаме пред паметта на героите и въпросите на поколенията? ", написа журмалистът Пенчо Ковачев.
Пенчо Ковачев написа, че 30 юни 1988 година не е надалеч и ще изчака решението на пловдивските общинари. Има да чака!
През 1992 година по самодейност на пловдивчани общината взема решение да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 година монументът е публично открит на площад " Централен “ във типа, в който е бил през 1938 г. Решаващи се оказаха напъните на офицерите родолюбци. Помогнаха и мутиралите в демократи комунисти, които се пробваха да измият срама от челата си.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ